Епилог/Epilogue
Глава 8: Предвестници на войната – Епилог
Е това е последната глава от предвестниците на войната. Следващата хроника ще пристигне скоро. Само да предупредя има варианта от 19.08 до 26.08 да не съм си у нас и затова може и да се забави малко публикуването на глави. Но има време може всичко да се промени.
Тъмните облаци които обливаха с дъжд Гиран бавно се разпръснаха. Сийджхард, водач на наемниците, стоеше пред свещеният артефакт на замъка Гиран. Войниците гледаха Сър Греам подозрително докато влизаше в залата. Той видя че Сийджхард е зает с получаване на различни доклади.
“Защитаващите войници или са умрели или избягали. Малко все още се съпротивляват в отделни райони на замъка, но скоро и те ще паднат.”
Греам ръкопляска и отиде до Сийджхард. Той постави ръката си на рамото на тъмният отмъстител.
“Ти си невероятен! Наистина невероятен! Това бе пълна победа, Сър Сийджхард!”
Сийджхард се усмихна скромно и погледна Греам. Той отиде до Свещеният Артефакт преди да заговори спокойно.
“Лорда ще бъде много щастлив. Имаше малко неразбиране в началото, но то не значи нищо след такава победа. Със сигурност ще кажа добра дума за твоите положени усилия в тази битка.”
“Трябва ли да го беспокоиш?”
Сийджхард застана до Греам и загледа свещената реликва тихо. Беше с формата на жена стояща на окрасен пиедестал. Този обект не бе обикновенна статуя. Тя даваше абсолютен контрол, на собственика й, над богатите земи на Гиран.
“Колко любопитно.”
Греам отвори широко очите си, сякаш искаше да попита какво има предвид.
“Като го погледнеш по този начин…” тъмният отмъстител свали ръкавицата на лявата си ръка и направи стъпка към артефакта.
Греам бързо пресече пътя му с ръка. “Какво, какво?” Той се засмя нервно и заговори. “Сър Сийджхард, вашата работа приключи тук.”
Сийджхард се усмихна без да каже нищо.
“Престани да се шегуваш. Вземи моя дял от компенсацията. Ще ти дам колкото пожелаеш. Изчакай Лорда да се обвърже със свещеният артефакт както планирахме.”
Дясната ръка на Сийджхард се приближи до колана му и се премести напред. Бе спокойно и плавно движение, като да извадиш кърпичка и да избършеш потта от челото си. Усмивката остана на лицето му докато главата на Греам падна на земята. Сийджхард постави меча в кобура си без капка кръв по него.
“Тъкмо свикнах с дрезгавият му глас. Почти ми е мъчно че няма да го чуваме повече.” Неговите поданици се засмяха от сърце.
Сийджхард постави ръката си бавно върху свещеният артефакт. Статуята и бижутата с които бе украсена засветиха в червено и слаба светлина започна да изпълва залата. Светлината достигна ръката на Сийджхард и потъна в тялото му. И това бе всичко. Тези които бяха там осъзнаха че току що замъка смени своя собственик.
Сийджхард и неговите наемници излязоха от залата. В средата на главната зала бе разстелен златен килим. В единият край имаше маса с злато. Пред масата имаше тъмно зелена емблема. Под тази емблема имаше червена основа и облегалка за крака с формата на глава на вълк. Близо до трона беше прислугата и висшия дворцов сановник(или камерхер) които обслужваше Лорда на замъка.
“Имаш ли нещо да казваш?”
Камерхера се усмихна леко и поклати глава в отрицание без да проговори.
Сийджхард бавно се приближи до трона и седна. Облегна брадичката си на лявата си ръка и прехвърли единият крак над другия. Доволен се усмихна. С висшият дворцов сановник раздаващ заповеди, прислугата изказа своите поздравления на новият Лорд на замъка.
Около двадесетина дървени кутии бяха разпръснати наоколо в една стая на вторият етаж на Замъка Гиран. Ерика Кен Вебер (или Уебър) избърса прахта от последната кутия и отвори капака за да види какво има вътре. Имаше само стари пособия за поддръжка на градината.
Ерика въздъхна и ритна кутията с всичка сила. Тя провери кутията пак, след известно време тя въздъхна в знак на смирение и напусна стаята.
Предмета които тя търсеше вече го нямаше.
В коридора, трупове лежаха наоколо. Имаше и приятелски и вражески трупове. Тя ги заобиколи и спря пред един прозорец. Отвън войниците празнуваха своята победа диво. Шума от веселбите в чест на новият лорд бе силен.
Ако предмета които тя не успя да намери бе в ръцете на врага, тя ще трябва да напусне замъка преди годината да е изтекла. Нейните колеги също ще трябва да я последват.
Ерика поклати глава и се върна при другарите си.
Chapter 8: Harbingers of War – Epilogue
Well this is the last chapter from the Harbringers of War. Next chronicle will be out pretty soon. Just a heads up theres a chance that from 19.08 untill 26.08 i might not be home so posting might slow down a bit. But there is plenty of time until then.
The dark clouds that poured rain over Giran slowly dissipated. Sieghardt, leader of the mercenaries, gathered with his fighters in front of the holy artifact of Giran castle. The soldiers eyed Sir Graham suspiciously as he entered the room to find Sieghardt receiving a report.
“The defending officers have all died or run away. A few continue to resist in some areas of the castle, but they are soon defeated.”
Graham clapped his hands and walked over to Sieghardt. He placed a hand on the dark avenger’s shoulder.
“You’re amazing! Truly amazing! It was a complete victory, Sir Sieghardt!”
Sieghardt smiled humbly and looked at Graham. Graham went over to the holy artifact before speaking casually.
“The Lord will be very happy. There were some misunderstandings in the beginning, but they mean nothing after this great victory. I will be sure to tell the Lord about your hard work.”
“Do you really need to trouble him?”
Sieghardt stood next to Graham and observed the holy relic quietly. It had the form of a woman standing on a jeweled pedestal. This object was no ordinary statue. It bestowed absolute power to the holder, over the rich land of Giran.
“How curious.”
Graham opened his eyes wide, as if to ask what he meant.
“Looking at it this way…” the dark avenger removed the glove on his left hand, facing the holy artifact and took a step closer.
Graham quickly put out his hand in a defensive gesture. “What, what?” He laughed nervously and spoke. “Sir Sieghardt, your work stops here.”
Sieghardt smiled without speaking.
“Stop joking around. Take my share of the compensation. I’ll give you as much as you want. Wait until the Lord has communed with the holy artifact, as planned.”
Sieghardt’s right hand went to his hip and then moved forward again. It was a natural and flowing movement, as if taking out a handkerchief to wipe away sweat. His smile remained as Graham’s head fell to the ground. Sieghardt placed the sword back into its sheath without a drop of blood on it.
“I had grown used to his nagging voice. I’m almost sad we won’t be hearing it any longer.” His underlings laughed heartily.
Sieghardt put his left hand softly on the holy artifact. The statue and jewels turned red and a faint light started to shine. Light spread to Sieghardt’s arm, was absorbed into his body, and that was all. Those in the vicinity realized that the castle had just changed ownership.
Sieghardt and his mercenaries walked out. In the middle of the imperial room, a golden carpet was spread. At the other end was a table inlaid with gold. In front of the table was a dark green billowed insignia. Under that insignia, there was a red base and a footrest created in the shape of a wolf’s head. Near the throne were the servants and chamberlain who service the castle lord.
“Do you have anything to say?”
The chamberlain smiled softly and shook his head without speaking.
Sieghardt slowly went up to the throne and sat down. He rested his chin on his left hand and lifted one leg up over the other. Satisfied, he smiled. With the chamberlain leading the way, the employees of the castle expressed their courtesies to the new castle lord.
Twenty or so wooden boxes were scattered around in a disorganized way in one room on the second floor of Giran Castle. Erica Ken Weber shook off the dust gathered on the last box and opened the top to see what was inside. There were old tools for maintaining a garden.
Erica exclaimed and hit the box with all her might. She checked again for the items in the box; after a short time, she sighed with resignation and simply left the room.
The item she was looking for had already disappeared.
In the hallway, corpses were lying all around, of both friendly and enemy troops slain in battle. She avoided the corpses in the hall and stopped before a window. Outside, she could see the soldiers reveling wildly in their victory. The noise of celebration in honor of the new lord was very loud.
If the object she was unable to find was still in the hands of the enemy, she would have to leave the castle before the year was up. So too would her allies.
Erica shook her head and returned to her comrades.
