Лиона 3/Lionna 3
Глава 7: Предвестници на Войната – Лиона 3
Това е предпоследната глава от тази хроника. Следващата след 5 дни.
В коридора зад тронната зала, напрежението бе много високо. Само десет бяха оцелели, включително и Лиона. Тя се чудеше от къде ще намерят сили да вдигнат оръжията си когато времето настъпи.
Щетите бяха големи, и ситуацията нямаше как да се оправи, но надеждата не умираше. Ако успеят да спрат лидера на нападащите сили да поеме контрола над сърцето на замъка – свещеният артефакт – те щяха да излезнат като победители от тази битка. Но войската на Сийджхард бе много силна. Те опустошиха двора на замъка и разбиха вратата към вътрешната част на замъка. Сега те се бяха запътили към артефакта и единственият път до там бе през коридора които групата на Лиона пазеше.
Лиона не можеше да не забележи несигурното състояние на своята група. Тя се опасяваше, че раните и умората ще ги победят преди да успеят да се изправят пред врага. Някои от тях се бяха оттеглили тук от лоялност други от посоката в която се движеше битката. Зад Лиона все още стоеше Оракула Леулин. Но Дубиан се бе изгубил насред целият този хаос. И новините за смъртта на Велион бяха като стрела в увереността на войниците.
Докато наблюдаваше сцената развиваща се пред нея, Лиона забеляза че кърви. Леулин изпъна ръцете си за да направи магия която ще я излекува, но Лиона я спря.
“Спести си силите за другите.”
Войниците около тях които ги бяха защитавали имаха много по тежки рани. Леулин направи каквото можеше за да ги излекува.
Ударите на мечове бе заменено от ехото на бързи стъпки. Противниците им бяха победили последните съпротивляващи се защитници. Лиона вдигна меча си. Войниците създадоха защитен периметър около Лиона. Враговете се появиха иззад ъгъла и Лиона събра всичките си налични сили за да извика.
“Слава за Гиран! Атака!”
Първата вълна от противници бяха посечени от ред копия. Нападението бе разчупено и защитниците на Лиона одържаха своята позиция. Масивен Орк си проправи път през навалицата, държейки гигантско копие. Лиона се съмняваше че може да го използва умело в това тясно и претъпкано коридорче. Но тя гледаше с ужас как Орка си проправяше път пред защитния периметър.
“Опасно е! Отстъпете!”
Лиона си проправи път през войниците си и се затича да се изправи пред Орка, откъсвайки се от защитния кръг на Леулин. Още една вълна от противници се задаваше в сянката на Орка.
Лиона заповяда на екипа си да се оттегли в залата на артефакта. Те стояха в кръг около Светият Артефакт докато противниците ги заобикаляха. Лиона виждаше че времето за признаване на загубата е настъпило.
Лиона бавно се огледа. Дори и на вторият етаж на парапета които обикаляше залата бе напълно превзет от противникови стрелци. Стрелите насочени срещу нея светеха в синьо с тих лек звън.
“Не стреляйте.”
Противниковите войници които блокираха входа направиха път и Сийджхард Ейн си проправи път следван от своята черна пантера. Той погледна Орка и каза.
“Шакдун. Все още има войници които се съпротивляват в източната част на замъка.”
Оркът не помръдна.
“Няма нужда от силите ти тук. Тя вече загуби волята да се бие.”
Оркът не отделяше очите си от Лиона.
“Шакдун!”
Оркът бавно се обърна и напусна залата.
Сийджхард премести погледа си от труповете към момичето което все още държеше меч. Той си позволи едвам доловима усмивка.
“Доста време мина, Лейди Лиона. Или може би повода изисква да те наричам сър?”
“Сийджхард.”
“Жалко че този път се срещаме като противници.”
“Няма за какво да съжаляваш.”
Сийджхард погледна отново момичето пред него. Косата и бе попита с пот, кожата и оцапана с кръв.
“Дори с белези от битката, изглеждаш все така хубава като онази вечер която прекарахме в разрушената крепост.”
Лиона атакува Сийджхард. Той отстъпи встрани от нея грациозно. Той извади своя меч и парира следващата и атака. В продължителността на този момент, цялата зала избухна в хаос.
Погледа на Леулин попадна на Сийджхард и тя започна да рецитира заклинание, но пантерата на Сийджхард й се нахвърли. Изтощеният Оракул не успя да избегне атаката навреме. Пантерата я събори на пода и я притисна под гигантските си лапи. Оракула замахна с жезалът си отчаяно, но пантерата го отблъсна без особени усилия. Пантерата заби зъбите си в гърлото на Леулин. Тялото на оракула се отпусна докато сините и роби се превърнаха в червени.
Лиона чу последните викове на Леулин, но нямаше време да почувства нищо. Тя бе единствената оцеляла. Тя знаеше че бе обградена от врагове, но тя не откъсваше поглед от Сийджхард докато го атакуваше.
По необясними причини, неговата защита закъсня с половин секунда. Върха на меча и прекоси челото му. Капка кръв се стече по бузата на Сийджхард.
Докато се опитваше да си поеме въздух, Лиона забеляза че хората на Сийджхард вече не и обръщаха внимание. Те започнаха да се движат безразборно и изпопадаха на земята един по един. Точно тогава тя успя да види слаба лилава светлина която се носеше във въздуха, закачайки се странно за изпадналите в несвяст войници. В същото време стрелците които се опитваха да стрелят по нея от вторият етаж бяха атакувани от странни животно приличащо на котка.
“Лиона! Насам!”
В залата нахълта Дубиан от Кулата Слонова Кост и един Елфски Старейшина. Трептяща топка от огън се появи от ръцете му и залетя към Сийджхард. Заедно с експлозията, цялото тяло на Тъмният Отмъстител бе обгърнато от тъмни червени пламъци. Сийджхард кръстоса ръцете си за да защити главата си и се претърколи на земята. Черната му пантера се затича към Елфският маг. Дубиан изкрещя и се строполи на земята.
Лиона се затича към Дубиан. Сийджхард които бе изгасил пламъците и препречи пътя. Но мечът на Лиона бе изпълнен с енергията на духовете. Оръжието и полетя към главата на Тъмният Отмъстител. Отново той парира атаката й.
Изведнъж, нещо червеникаво се запали изпод краката му. Призрачните червени пипала се увиха нагоре по краката му и го задържаха.
Елфът довърши магията си и извика Лиона. Но тя се затича към Дубиан. Дубиан заби единият край на жезала си между зъбите на пантерата и натисна с двете си ръце. Пантерата падна на земята с жезал в уста. Дубиан се исправи на краката си. Бял пламък се изправи до нея и изведнъж бяла светлина удари пантерата. Тялото на пантерата се обви от черен облак и изведнъж изчезна – върната в отвъдния свят там от където е дошла.
Докато Лиона помагаше на Дубиан, тя вида как един от войниците на Сийджхард започна да се размърдва. Скоро щяха да се събудят.
Преди да излезе от залата Лиона погледна тъмният отмъстител. Черните му очи блещукаха докато той се усмихваше.
“Довиждане, Лиона Блекбърд.”
Лиона знаеше че той очаква някакъв емоционален отговор. Тя нямаше намерение да му достави това удоволствие. Тя успя да се измъкне от погледа му без да каже нищо.
Лиона, Дубиан и Старейшината избягаха през отрупаният с трупове коридор.
П.П.
Съжалявам че се забавих толкова с качването, но екскурзията не ми позволи да я кача по-рано. Затова качвам цялото нещо и не го разделям на части.
Chapter 7: Harbingers of War – Lionna 3
Тhere is only one more chapter to this chronicle. Next one is out in five days.
In the hallway behind the throne room, the tension was thick. Only ten remained, including Lionna. She wondered how many of them would even have the strength to raise their weapons when the time came.
The damage was severe, and the situation was grim, but hope remained. If they could prevent the leader of the invading force from seizing control of the castle’s heart – a holy artifact – they would emerge victorious. But Sieghardt’s forces were very strong. They had swarmed through the courtyard and smashed the inner door. Now they were headed straight for the relic, and the only way to reach it was through the hallway Lionna’s group guarded.
Lionna could not help but notice the precarious condition of her rag-tag group. She feared that injury and exhaustion might take them before even having the chance to face the enemy. Some had retreated here out of loyalty, while others had been driven here by the happenstance of battle. Behind Lionna, the Oracle Luellin was still standing. But Dubian had been lost in the chaos. And the report of Vellion’s death had come as a blow to the troops.
Even as she surveyed the scene, Lionna noticed that she was bleeding. Luellin spread out her arms to cast a spell of healing but Lionna stopped.
“Save your strength for the others.”
The nearby soldiers who had protected them had suffered even more seriously. Luellin did what she could to heal their wounds.
The clashing of swords was replaced by the echo of swift footsteps. Their enemies had dispatched the last remnants of the castle’s outer resistance. Lionna lifted her sword. The soldiers created a defensive perimeter around Lionna. The enemy appeared from around the corner and Lionna summoned the strength to shout.
“Glory to Giran! Attack!”
The first wave of enemy soldiers was cut down by a row of spears. The charge was broken, and Lionna’s defenders held their ground. A massive Orc waded through the melee, wielding an enormous glaive. Lionna doubted he could put it to good use in the narrow, crowded hallway. But she watched in horror as the Orc broke through the defensive perimeter.
“It’s dangerous! Get back!”
Lionna pushed the soldiers and ran out to meet the Orc, tearing away from Luellin’s protective grasp.
The Orc’s glaive cut through flesh, and smashed the granite walls. Blood and dust filled the air. Half of her remaining force lay amidst the rubble. Another wave of enemy soldiers followed in the Orc’s wake.
Lionna ordered her unit to retreat to the Relic Chamber. They stood in a tight circle, surrounding the Holy Artifact, as the enemy surrounded them. Lionna could see that the time to recognize defeat had come.
Lionna slowly looked around her. Even in the second-floor railing that encircled the chamber had been completely overrun by enemy archers. The arrows that were directed at her all glowed blue together with a brief, low hum.
“Hold your fire.”
The enemy soldiers that had been blocking the entrance stepped back and Sieghardt Ein came forth, followed by his black panther. He looked at the Orc and spoke.
“Shakdun. There are still some forces resisting in the east of the inner castle.”
The Orc didn’t budge.
“There is no need for you to remain. She has already lost her will to fight.”
The Orc didn’t take his eyes of off Lionna.
“Shakdun!”
The Orc turned his back and left the Chamber.
Sieghardt moved his gaze past the corpses to look at the girl who stood holding a sword. He gave her just the slightest smile.
“It’s been a long time, Lady Lionna. Or does the occasion require that I call you sir?”
“Sieghardt.”
“It is too bad that we meet this time as enemies.”
“There’s nothing to feel sorry about.”
Sieghardt furrowed his brow and looked once again at the girl before him. Her hair was damp with sweat, her skin stained with blood.
“Even scarred by battle, you are no less beautiful than you were on the night we spent in the ruined fortress.”
Lionna attacked Sieghardt. He gracefully side-stepped her blow. He drew his sword and parried her next attack as well. In the space of that moment, the entire room erupted into chaos.
Luellin cast her gaze on Sieghardt and began an incantation, but Sieghardt’s panther leapt at her. The exhausted oracle was unable to dodge in time. The panther knocked her to the floor, pinning her under its giant paws. The Oracle flailed her staff desperately, but the panther swatted it away. The panther sunk its teeth into Luellin’s throat. The Oracle went limp as her blue robes turned to red.
Lionna heard Luellin’s last cries, but had no time to feel anything. She was the only one left. She knew that she was surrounded by enemies, but she kept her gaze locked firmly on Sieghardt as she attacked.
For some reason, his response came a split-second too late. The tip of her sword grazed his temple. A drop of blood rolled down Sieghardt’s cheek.
Catching her breath, Lionna noticed that Sieghardt’s men were no longer focused on her. They began stumbling incoherently, and dropped to the ground one by one. It was only then she noticed the faint purple light that lingered in the air, clinging unnaturally to the unconscious soldiers. At the same time, the archers that had been trying to shoot her from the second-floor were attacked by a strange, catlike creature.
“Lionna! This way!”
Entering the Chamber was Dubian of the Ivory Tower and an Elven Elder. A writhing ball of flames appeared at the end of his hands and flew toward Sieghardt. Together with the explosion, the entire body of the dark avenger was engulfed in dark red flames. Sieghardt crossed both arms to protect his head and rolled to the ground. His black panther sprinted toward the Elven mystic. Dubian let out a scream and collapsed.
Lionna ran over to Dubian. Sieghardt, who had extinguished the flames, blocked her way. Lionna’s sword was filled with the energy of the spirits. Her weapon flew toward the dark avenger’s head. Again he blocked it.
Suddenly, a red shimmering caught fire under his feet. The ghostly red tendrils spiraled upward and around his legs, immobilizing him.
The Elder finished reciting the spell and called to Lionna. But Lionna was rushing to Dubian’s aid. Dubian rammed the end of his staff between the panther’s bared teeth and pushed with both hands. The panther fell to the ground with the staff still in its mouth. Dubian rose to her feet. A white flame arose to the side of her body and then a bright flash hit the panther hard. The panther was consumed by a cloud of black smoke and it disappeared – sent back to the nether realm from whence it came.
As Lionna put her arm around Dubian, she saw one of Sieghardt’s sleeping soldiers begin to stir. It wouldn’t be long before his entire force awoke.
Before leaving the Chamber, Lionna turned around to look at the dark avenger. His dark eyes gleamed as he smiled.
“Goodbye, Lionna Blackbird.”
Lionna knew he was looking for an emotional response. She had no intention of giving him the satisfaction. She broke away from his gaze and said nothing.
Lionna, Dubian, and the Elder fled through the corpse-strewn hallway.
P.S.
Im sorry that it took me so long to upload this but my vacation didnt allow me to upload it any sooner. Thats why im uploading the whole thing and not dividing it in parts.
