Ерика(2{2/2})/Erica(2{2/2)
Глава 4: Предвестници на Войната – Ерика (2)
Втората част от тази глава. Следващата глава ще се появи след пет дни. Ако искате да разберете кога е излязла следващата част или глава можете да ме следвате в социалната мрежа Twitter {http://twitter.com/Shakdun}. Няма да ви спамя. Ще пиша само когато пускам нещо ново.
Една капка. Две капки. Дъжд започна да пада бързо. Гъстата влажност обгърнала лагера бързо се превърна в порой, едри капки жилеха притеснени лица. Бойното поле се превърна в блато от кафява кал. Без да се влияят от силния вой на вятъра, удари на железни остриета непрестанно се чуваха заедно с крясъците на умиращите, които ставаха по-силни.
Един Орк бе седнал в дъжда на солидна дистанция от крясъците. Шакдун които бе получил титлата на Унищожител от своята раса, бе задълбал в медитацията си. Напълно обратното на неговата външна тишина, мисли за изтезания и убийства изпълваха ума му. Ако можеше да се включи в битката, Унищожителя щеше да покаже на противника истинското значение на името си. Ерика бе любопитна за какво може да си мисли в момента. Може би за събратята си които бяха обявени за предатели? Срамен спомен от деня в които той бе прокуден от принца на пламъците? Може би мислеше за годеницата която е оставил у дома си.
Кръв се стичаше по рамото му, блещукайки между сухожилията на широкият и мускулест гръб. Шакдун бе готов за битка.
Неговите най-добри войници, наброявайки малко повече от двадесет, чакаха търпеливо в своите дъждобрани за командата на генерала си. Един от тях подаде един дъждобран, но лидера вдигна лявата си ръка без да се обръща и отхвърли предложението на подчинения си. Ерика видя това и реши да следва заповедите на Сийджхард отколкото на орка.
“Ако не побързаш и не ги изпратиш в битка, Шакдун може да дотича с боздугана си.”
Сякаш чакайки идеалният момент, Греам проговори. Той държеше мазно парче хартия в дъжда след като се изправи в стола предоставен му от Сийджхард.
“Този Орк е Унищожителя които разруши едно от селата на Орките Тайк в Гората на Огледалата!”
“Човек не ползва брадва за да убива мухи. Още е прекалено рано за Шакдун да се включи в битката.”
Греам се изправи рязко. “Кога ще бъде точното време?”
Без да мигне, Сийджхард остана незаинтересован за време което изглеждаше сякаш ще продължи за винаги. Накрая, Греам сви рамене и се срина на стола си, мрънкайки си нещо под носа.
“Както обикновено, нашият непоклатим лидер знае всичко, но не казва нищо. Но ако той загуби…”
“Ще спечелим.” Ерика го прекъсна.
С поглед на отвращение, Греам се обърна и се изгуби някъде зад лагера. Ерика бе доволна че той си тръгна, въпреки че се измъкна без физически наранявания.
Дъжда падаше безмилостно. Докато небесата проблясваха на север-запад, терена се измени в бяла светлина. Гръмотевици ехтяха в далечината като приглушени тъпани.
“Невероятните светкавици и дъжда ми напомнят на някоя героична сцена от песните на бардовете.” Ерика си говореше сама.
Вестоносец приближи и поздрави Сийджхард и заговори на висок глас.
“Нашият екип Осори бе унищожен! Лидера на Сай на Хаг екипа е мъртъв!”
“Можем да видим това, тъпако!”
Преди Сийджхард да каже каквото и да било, Ерика приближи вестоносеца крещейки неконтролируемо, вече изгубила контрол над емоциите си. Лидерите на екипите все още чакащи заповеди погледнаха в посока на внезапният шум. Ерика бе прекъсната от черната пантера на Сийджхард, която я бутна с глава и изръмжа.
Най-накрая Сийджхард заговори.
“А какво стана с Елфите?”
“Имате предвид врага?” Треперейки, вестоносеца едвам успя да отговори. “Те започнаха да се оттеглят. Но изглежда няколко от тях все още се бият пред замъка.”
Сийждхард си позволи лека усмивка. “Естествено. Така се играе тази игра.”
Той каза на пазача да донесе лантерна. Вземайки лантерната той се насочи към брега на езерото и направи знак към покритото с мъгла езеро. Огън се появи в средата на езерото сякаш като отговор.
Внезапно големи количества вода се разплискаха, разхвърляйки скали към основата на планината гледаща към военният лагер. Нещо движеше водата непрекъснато. Нов звук се добави към вълните и дъждът, като грачене на птица. Това премина към скърцащ звук, сякаш стотици дървени врати се отваряха и затваряха. Водата пак се разплиска и внезапно се появиха вибрации от земята. Гигантско тяло като голяма колона, се изправи в гъстата мъгла. Ерика търсеше края на колоната, но разбра че тя е част от нещо по-голямо. Вече до нея тя трябваше да се обърне за да види цялото нещо.
Слабо напомняше човешка форма, но с невероятно големи ръце. Цялото му тяло бе покрито с кал и растителност, като някои гигант появил се от дъното на езерото. Множеството капки дъжд измиха мръсотията. Когато гръмотевицата изтрещя отново, Ерика успя да различи какво е.
“Голем?”
Бехемота премина над главите им, проправяйки си път към стените на замъка с тежки стъпки.
Забележка: Голем (Golem) – Това е гигантски робот. Само джуджетата могат да създават такива. Използват се за разрушаване на стените на замъци. Снимките между преводите са на Големи (Г<о>леми а не Гол<е>ми).
Chapter 4: Harbingers of War – Erica (2)
The second part of this chapter. Next chapter will be out in five days. If you want to know when the next part or chapter is out you can follow me in the social network Twitter {http://twitter.com/Shakdun}. Im not going to spam you. Ill just post when i post something new.
One drop. Two drops. Rain started to fall in earnest. Thick humidity that blanketed the conflagration became a torrential downpour, harsh drops stinging charred and weary faces. The field of battle became a mire of brown mud. Without regard to the capricious winds, clashes of iron rang ceaselessly and screams of the dying grew louder with the passage of time.
An Orc crouched in the rain some distance from the agonizing screams. Shakdun, who had received the title of Destroyer from his race, was deeply immersed in meditation. Contrary to his silent disposition, thoughts of malice permeated his inner being. Were he able to join the fight, the Destroyer would have already shown the enemy the true meaning of his name. Erica was curious what he could be thinking at this moment. About his brothers who were rebuked as betrayers? A shameful memory of the day he was exiled by the prince of flames? Perhaps he thought about his fiance left back home.
Blood poured from his shoulder, glistening against the tendons of his wide, powerful back. Shakdun was ready for battle.
His finest troops, numbering slightly more than twenty, waited patiently in their raincoats for their general’s command. One of them held out an extra raincoat, but the leader raised his left hand without turning and spurned his subordinate’s offer. Erica witnessed this and decided she would rather follow Sieghardt’s lead than that of the Orc.
“If you do not hurry up and send them into battle, Shakdun may come running with that club.”
As if waiting for an ideal moment, Graham spoke up. He held an oily shred of paper against the rain as he stooped in the chair provided by Sieghardt.
“That Orc is the Destroyer who ruined one of the taik orc villages in the Forest of Mirrors!”
“One does not use a glaive to kill flies. This is not the right time for Shakdun to step forth.”
Graham stood up abruptly. “When would be the right time?”
Without blinking, Sieghardt remained impassive for what seemed an eternity. Finally, Graham shrugged his shoulders and collapsed again into his chair, muttering drolly.
“As usual, our infallible leader knows all and says nothing. But if he loses -”
“We will win.” Erica cut him off.
In disgust, Graham sulked off and disappeared behind the camp. Erica was glad that he had left, even though he had escaped physical rebuke.
The rain fell in a torrent. As the heavens flashed in the north-west, the landscape changed to a white hue. Thunder boomed in the distance like the dull thump of beating drums.
“The intense lightening and rain reminds me of a heroic scene from the songs of the bards.” Erica mused to herself.
A messenger approached, saluted Sieghardt and called out in a loud voice.
“Our Osori unit was destroyed! The leader of the Sigh of Hag unit is dead!”
“We can see that, you idiot!”
Before Sieghardt could say anything, Erica approached the messenger yelling shrilly, having lost control of her emotions. The leaders of the units still awaiting the commands looked in the direction of the sudden commotion. Erica was silenced by Sieghardt’s black panther, which nudged her with his head and growled with a low rumble.
At last, Sieghardt spoke.
“And what of the Elves?”
“You mean the enemy?” Shaken, the messenger barely managed to reply. “They began to retreat. But it seems a few of them are still resisting outside the castle.”
Sieghardt gave a faint smile. “Of course. That is the way the game is played.”
He told the guard on duty to bring a lantern. Taking the lantern directly, he headed for the edge of the lake and gestured toward the mist-covered lake. A flame appeared from the middle of the lake as if to reply.
Suddenly, a massive flow of water splashed, throwing rocks toward the base of the mountain facing the military encampment. Something churned continuously in the water. A new sound was added to that of the waves and the rain, like the cawing of a bird. This changed to a creaking noise, as if hundreds of wooden doors were opening and closing. The water splashed again and a vibration emanated from within the earth. An enormous body, like a large column, rose up through the thick mist. Erica looked for the end of the column, but realized it was part of something much bigger. Already beside her, she had to turn completely around to see the entire thing.
It vaguely resembled human form, but with strangely long arms. Its entire body was covered in mud and vegetation, like some ancient giant appearing from the bottom of the lake. The maleficent streaks of rain washed it of these impurities. As the lightening struck again, Erica could clearly make out its face.
“A golem?”
The behemoth passed well over their heads, making its way towards the castle wall in heavy, lumbering strides.
Note: Golem – Thats a giant robot. Only dwarfs can create them. They are used to destroy the castle walls. The pictures inbetween the translations are of Golems.
Pingback: Ерика(2{2/2})/Erica(2{2/2)
???