Светът който познаваме днес/The world we know today

Скоро след обединението на Аден и когато последната им опозиция Хву били завзети от Перис, Грация затвърдила своите земи. Перис преместил столицата в Арпенино и реорганизирал структурата на кралството.

Новият Аден се доказал като сила, с която шега не бива, след като успешно се защитила от нападащите армии от Елмор. Но нова страница в историята на Аден била отворена, когато трагедия сполетяла Аден след внезапната смърт на Раул. Усещайки момента да атакува Елмор непрекъснато нападал северните части на Аден. Наследника на Раул се казвал Трабис. Трабис успявал да удържи атаките на Елмор, но скоро починал от мистериозна болест. Следващият в линията за престола бил шестнадесетгодишно момче на име Амадео.

След като чул новините Перис казал “Небесата помагат на нашето кралство Грациа! Шестнадесет годишен крал? Това ще бъде погромът на кралството Аден!”

Но Перис подценил прекалено много младият Амадео. Момчето крал успявал брилянтно да защитава кралството от масивни атаки от страна на Елмор и Перис съзрял, че шансът му да завладее Аден се изплъзва от ръцете му. Игнорирайки всичките съвети, дори и тези на довереният си приятел Дилиос, Перис подкарал в действие масивна атака срещу Аден по суша и море.

Резултата бил неприятен.

Астеир, сваленият от престола крал на Елмор, се присъединил към войските на Аден, вечният враг на баща му.

“Нямаш ли срам? Трябва да паднеш от собственият си меч за това, че се присъединяваш към враговете на баща си!” – крещял Перис с гняв.

Астеир пренебрегнал коментара на Перис и отговорил “Ще се погрижим за малкото кутре по-късно, сега ти си моята главна плячка.”

Битката при Гиран се оказала повратната точка във войната и вóйните на Грация, победени и с нисък морал, се отправили към собствените си земи. Провалът на завземането на Аден оставил голяма дупка в гордостта на Перис, защото до тогава той не познавал загубата. В последствие Перис се разболял и умрял не много след това.

Наследникът на Грация бил слаб мъж на име Карнария, който бил белязан като недостоен за водач на кралството. В негова опозиция застанал Сукарус. Сукарус, подкрепян от някога деверен на Перис съветник Дилиос, станал много популярен сред народа на Грация. Той и Карнария разделили кралството на две фракции. Северна и южна Грация станали върли врагове и битката им погълната всичката им енергия.

Това били най-добрите новини за Амадео. Той се възползвал от тази ситуация да заздрави кралството на Аден. Чрез своите опити Аден, Елмор и Грация най-накрая подписали мирен договор и неспокойни времена на мир започнали да текът.

Всичките истории, които ви разказвах досега, ми бяха разказани от един непознат, когато бях млад. Аз и още няколко приятели седяхме около огъня една вечер, когато той се появи и ни помоли да се присъедини към нас за през нощта. И ние слушахме неговите разкази.

Когато свърши с разказите си светлината се прокрадваше в тъмните небеса. Дългата нощ бе отминала и зората се показваше. Нищо не бе останало от огъня освен тлеещи отломки. Разказвачът запали лулата си и си пое дълбок дъх. След това каза:

“И така завършва историята ми за сега. С течение на времето може би историята ще продължи? Кои знае, може някои ден дори и вашите имена да са в историята, която разказвам!”

Сутрешната светлина започна да се показва все повече и повече и аз започнах да усещам чувството, че много важно събитие ме подминава. Изискваха се много усилия, за да проговоря, но се престраших и попитах “ Кой си ти? Защо ни разказа всичките тези истории и как ги знаеш всичките?”

Разказвачът без да каже дума бавно се изправи на крака. Докато се изправяше той ставаше огромен! Изглеждаше като нормален мъж, докато седеше, но сега беше великан, почти шест метра висок – хвърлящ сянка над цялата група. Неговото лице остана закрито от качулката му. След това бавно, едвам доловимо, той изчезна! Мога да го опиша само като повей на вятъра по крайчетата на силуета му. Тогава след силен порив на вятъра той изчезна като толкова много прахоляк.

Тогава той не ни каза нищо повече, но сега аз мисля, че знам кои е бил. Предрешавайки се, за да разказва историите на расите на този свят, би било действие присъщо на човек, които е живял от началото на света. Може би и дори този, които е създал човечеството!

Soon after the unification of Aden, Gracia solidified its own lands when the last remaining opposition, the Hwuh, fell into the hands of Paris. Paris moved the capital to Arpenino and reorganized his kingdom’s structure.

Newly powerful Aden proved themselves a force to be reckoned with in their successful defense against Elmore’s advance. However, a new page was turned in Aden’s history when tragedy struck Aden with the sudden death of Raoul. Sensing the moment to strike, Elmore repeatedly invaded into the northern lands of Aden. Raoul’s successor, Trabis was able to fend off the invaders, but he soon passed away from a mysterious illness. The next in line for the throne was a sixteen-year-old boy named Amadeo.

Upon hearing the news, Paris exclaimed, „The heavens are aiding our Gracia kingdom! A sixteen-year-old king? That will be the downfall of the Aden kingdom!“

But Paris gravely underestimated the young Amadeo. The boy king succeeded in brilliantly defending a large-scale Elmore attack and Paris sensed his opportunity to conquer Aden was slipping away. Ignoring the advice of all, including his trusted right hand man Dillios, Paris launched a massive attack on Aden by land and sea.

The results were disastrous.

Asteir, the ousted king of Elmore, had joined forces with Aden, his father’s long time enemy.

„Have you no shame? You should fall on your own sword for standing at the side of your father’s enemy!“ shouted Paris in anger.

Asteir brushed off the comment and replied, „The cub can be taken care of later, but for now you are my main prey.“

The battle of Giran proved to be the turning point in the war, and the Gracian troops, beaten and demoralized, retreated to their own lands. The failure of the Aden invasion left a deep wound in Paris’s pride, for he had never known defeat. Eventually, Paris became ill and died soon after.

The Gracian heir was a frail man named Carnaria, whom many deemed unfit to rule the kingdom. In opposition, Cucarus challenged Carnaria’s claim to the throne. Backed by Paris’s once-trusted advisor Dillios, Cucarus gained popularity with the Gracian people, and he and Carnaria split the kingdom into two factions. North and South Gracia became bitter enemies and their struggle would consume all their energies.

This was the best news for Amadeo, and he used the break in fighting to strengthen the Aden kingdom. Through his efforts, Aden, Elmore and Gracia entered into a peace treaty and an uneasy age of peace came to pass.

All the stories I told you I heard from a stranger when I was younger. Me and a few friends were sitting in our camp when he appeared and asked us if he can join us for the night. We listened to his stories.

When the man had finished his story, light had begun to creep into the dark sky. The long night had passed and dawn was coming. Nothing remained of the fire but smoldering ash. The storyteller lit his pipe, and took a contemplative puff. And he said:

“So my story comes to an end for now. As time passes, maybe the story will continue? Who knows, perhaps someday your names will be in my story?”

The morning sunlight came creeping forth and I could sense an urgency that a significant event was passing me by. It took an effort to find my voice, and I dared to ask, „Who are you? Why do you tell us these stories and, and how do you know them all?“

The man wordlessly rose to his feet. As he stood up, he was growing in size! He seemed a normal man while sitting, but now he was a giant, almost twenty feet tall – casting a shadow over the entire party. His features remained indistinguishable beneath his hooded cloak. Then slowly, subtly, he began to disappear! I can only describe it now as a withering away at the edges, and then suddenly in a gust of wind, he was gone like so much dust.

He did not tell us anything at the time, but now I think I know who he was. Disguising himself to tell histories to the races of the world was exactly the sort of act that would appeal to one who had existed since the beginning of the world. Perhaps even to the one who had created humankind?

Създаването на Аден/The creation of Aden

По време на многото войни, продължили сред безброй поколения и хаоса, Грациа била първата, която започнала да плете нишките на обединението. Човек с името Перис, заедно със своите военни умения и велика сила, донесъл слава на своя народ, спечелвайки много битки и завземайки много земи от името на Бехейм.

Перис получил легендарен статут, когато той и армията му се изправили срещу яростните войни на Куейзър. В отчаяната си битка срещу Тор, най-силният войн на Куейзър – Перис – ранил Тор. Никога до сега Тор не загубвал битка. Според легендата Тор изрекъл “Ти наистина ли си човек? Такава сила, такава скорост!”

Изправяйки се пред армията си Перис погледнал към бойното поле и казал “Аз желая да обединя нашата земя толкова много… Смели войнико от севера, дай ми своята вярност и заедно ще победим всеки, които ни се изпречи на пътя.”

Така Перис повел Рицарите на Белите Ястреби, Рицарите на Вятъра и вече добавените към съюза войни от Куейзър из земите на Грациа и постигнал много военни победи. Земите на Бехейм се разширили с повече от пет пъти от началните си граници. Колкото до Перис – той организирал възстанието срещу аристокрацията и се възкачил на трона.

През това време южните земи също били много активни и много индивиди били обезпокоени от новините за влошаване на отношенията между Грация и Елмор. Но се появил харизматичен водач на име Раул. Той повел  кампания, с която да организира своя армия. Раул бил велик оратор и побеждавал своите противници не с оръжия, а с думи. Неговите речи обикновенно протичали по следния начин:

”Лордове на страната! Не виждате ли какво се случва отвъд вашите граници? Силни противници маршируват към нас в този момент! Кралството на Елмор от много време желае нашето богатство и земи и само чака удобен момент да ни нападне. Ако региона Грациа отвъд морето също реши да действа ние ще бъдем заобиколени от противници! Няма друго решение освен да се обединим под един флаг и да се подготвим за война!”

Раул използвал своите умения да убеждава, за да затвърди връзките си с южните земи. Но наближаващата заплаха от кралството на Елмор не била толкова голяма, колкото изглеждала, тъй като те били заети да се оправят с масовите възстания на орки и затова трябвало да се концентрират над Аден.

Въпреки това Раул първо обединил сили със свои верни съюзници в Инадрил и заедно с тях те създали кралството Аден. За разлика от Перис, Раул повел безкръвна кампания и лесно се предвижил през Гиран и Дион.

Чак в Орен Раул се изправил пред някаква форма на съпротива с неговия план. Орен твърдял, че те са лидери на южните земи и не приемал никои друг за лидер освен себе си. В последствие двете кралства обявили война един на друг, но кралството Аден спечелило с зашеметяваща сила. Кралството Глудио били свидетели на силата на армията на Аден сами избрали да се съюзят с Аден завършвайки обединението на Аден. След това Раул бил известен като краля обединител.

The many wars lasted through numerous generations, and out of the chaos, Gracia became the first to thread together the strands of unity. A man called Paris, with his military prowess and tremendous strength brought glory to his people, winning many battles and claiming lands in the name of Beheim.

Paris achieved legendary status when he and his army faced off against the vicious highlanders of Quaser. In a desperate fight against Tor, Quaser’s mightiest warrior, Paris struck a decisive wound. Having never before lost a fight, legend has it that the wounded Tor uttered, „Can you really be Human? Such strength, such speed!“

Standing before his enemy, Paris looked out over the battlefield and replied, „I desire that much to unify this land… Brave warrior of the North, pledge me your loyalty, and together we shall conquer all who oppose us.“

Thus Paris led the White Hawk Knights, the Wind Knights, and now the newly allied highlanders across the lands of Gracia and achieved many military victories. The lands of Beheim swelled to more than five times its original borders, and as for Paris, he staged an uprising against the royalty and ascended the throne.

Meanwhile, the southern lands were also bursting with activity and many were concerned with news of the turbulent tidings from Gracia and Elmore. A charismatic leader named Raoul appeared, and led his own campaign to amass a personal force under his flag. A fiery speaker, Raoul defeated those who opposed him not with weapons but with words. One of his speeches usually went like this:

„Lords of the land! Do you not see what is happening beyond our borders? Formidable enemies march down on us as we speak! The kingdom of Elmore has long sought our wealth and our lands and is only waiting for the right time to strike. If the Gracia region across the sea should also decide to move, we will be overrun! There is no other option than to join our armies together under one flag and to prepare for war.“

Raoul used persuasion to steadily tie the southern lands together. But the perceived threat of the Elmore kingdom was not as great as it appeared, as they were too busy dealing with the mass uprising of the orcs to focus any attention on Aden.

Nonetheless, Raoul first combined forces with his loyal ally Innadril, and together these lands established the kingdom of Aden. Unlike Paris, Raoul waged a bloodless campaign and he easily progressed west to acquire Giran and Dion.

It was in Oren that Raoul first met upon resistance to his plan. Oren claimed itself to be the leader of the southern lands and did not accept any leader other than their own. Eventually, the two kingdoms came to blows, but the Aden kingdom maneuvered a remarkable victory. The Gludio kingdom, witnesses to the might of the Aden army, voluntarily chose to ally itself with Aden, completing Aden’s unification. Thereafter, Raoul became known as the Unification King.

Елмореден/Elmoreden

Съжалявам, че не съм писал от известно време, но си имам и аз проблеми. Да не мислите, че сенките нямат проблеми. Ха! Де да беше така. Всеки щеше да иска да е сянка.

Докато погрома на Елмореден служел за забавяне падението на кралството Периос нищо не могло да спре настъпващата зараза от региона Грациа на юг, нито унищожителните студени ветрове идващи от север. Като Елмореден преди нея Периос се изгубил в прашните томове на историята.

След падението на тези някога велики кралства земята била погълната от страшни размирици и тъмните времена събудиха спомени за последиците от великата чума. Човешката аристокрация се биела помежду си за престола, а даже някои давали земята си на нечовеци в замяна за военна помощ. Орките съзряли тази възможност и като събрали сила се запътили за битка. След като преорганизирали войските си те отново подхванали завоевателството над континента. Техните армии били силни и скоро окупирали северните части на Елмор, но битките между благородните орки и низшите орки отслабило техните армии.

По средата на конфликта Елфите не могли да направят нищо друго освен да се борят за собствените си животи в битката срещу техните Тъмни събратя. И Джуджетата не били достатъчно силни да се борят срещу орките и лесно били избутани в страни от бойното поле.

По това време доминантна Човешка фракция се издигнала, позната като кралството Елмор. Те твърдели че са директни потомци на императора на Елмореден, лъжа или истина, това твърдение било прието от много хора, защото тази фракция имала истината на силата и стоманата зад техните думи. Армията на Елмор и тази на орките се срещали в много и страшни битки. Войната се водела с години нанасяйки много щети и на двете страни. Двете армии били равни по сила, но факта, че Човеците били повече от орките, и самата чиста сила на оркските армии били достатъчни да изравнят силите. В крайна сметка орките победени отново били избутани към тъмните им земи, за да заздравят раните си и да започнат обмислянето на възмездието, което търсели. А що се отнася до Джуджетата – малкото оцелели били прогонени от Човешкият континент в планините Спайн.

Със своята вече отслабена военна сила армията на Елмор най-накрая взела контрола над северните земи и тръгнала на юг, за да обедини целия континент под флага на Елмор. Но обединение на разделения континент не можело да има. Орен – най-силното от всички южни кралства -  се отбранявал срещу настъпващите армии с силни магьосници и добре обучени войници. И армията на Елмор не могла да се изправи срещу армия, която защитавала собствената си земя.

Различни южни кралства започнали да просперират под закрилата на Орен и заедно започнали да сформират нация. Тези кралства запазвали баланса помежду си и ставали по-силни и по-богати.

I’m sorry that I haven’t posted in a while but I got problems of my own. You think Shadows don’t have problems? Ha! You wish (and so do I). Everybody would have wanted to be a shadow.

While the demise of Elmoreden worked to slow the fall of the Perios kingdom, nothing could stop the oncoming plagues from the Gracia regions to the south, nor the devastating cold that swept through from the north. Like Elmoreden before her, Perios disappeared into the dusty tomes of history.

After the fall of these once-great kingdoms, the land was embroiled in a horrific turmoil, and the dark times evoked memories of the aftermath of the Great Plague. The Human aristocracy fought amongst each other for supremacy and some even granted lands to non-humans in exchange for military might. The Orcs seized this opportunity and gaining a foothold, brought their strength to bear. Reorganizing their armies, the Orcs once again waged their campaign to dominate the continent. Their armies were mighty and they soon occupied the northern parts of Elmore, but fighting between the noble orcs and the lowly orcs weakened their power.

Amidst the conflicts, the Elves could do nothing but fight for their own lives in the endless battle against their Dark brethren. And the Dwarves were no match for the rampaging Orcish army and were easily pushed aside.

In this time, a dominant Human faction emerged, known as the Elmore kingdom. Their claim to be direct descendents of the Elmoreden emperor, whether truth or myth, was widely accepted, for they had the truth of strength and the truth of steel behind their words. The Elmore army clashed with the Orcish army over many terrific battles. The war waged on for many years, costing each side heavily. The armies were evenly matched, for although the Humans outnumbered their enemy, the sheer strength of the mighty Orcish army made for a formidable foe. In the end, however, badly defeated, the Orcs were again driven back to their own lands to bide their time and plot their vengeance. As for the Dwarves, what few remained were banished from the Human continent into the depths of the Spine Mountains.

With its now diminished military force, the Elmore army finally gained control of all the northern lands and marched south in the quest to reunite the continent under the Elmore flag. But unification of the divided continent was not to be. The Oren, the most powerful of the southern kingdoms, fended off the invading army with their strong magicians and well-trained soldiers, and the Elmore could not match the ferocity of an army out to defend its land.

The various southern kingdoms prospered under the protection of Oren and together began to take the form of a nation. These kingdoms maintained balance amongst themselves, and grew strong and prosperous.

I’m sorry that I haven’t posted in a while but I got problems of my own. You think Shadows don’t have problems? Ha! You wish (and so do I). Everybody would have wanted to be a shadow.

While the demise of Elmoreden worked to slow the fall of the Perios kingdom, nothing could stop the oncoming plagues from the Gracia regions to the south, nor the devastating cold that swept through from the north. Like Elmoreden before her, Perios disappeared into the dusty tomes of history.

After the fall of these once-great kingdoms, the land was embroiled in a horrific turmoil, and the dark times evoked memories of the aftermath of the Great Plague. The Human aristocracy fought amongst each other for supremacy and some even granted lands to non-humans in exchange for military might. The Orcs seized this opportunity and gaining a foothold, brought their strength to bear. Reorganizing their armies, the Orcs once again waged their campaign to dominate the continent. Their armies were mighty and they soon occupied the northern parts of Elmore, but fighting between the noble orcs and the lowly orcs weakened their power.

Amidst the conflicts, the Elves could do nothing but fight for their own lives in the endless battle against their Dark brethren. And the Dwarves were no match for the rampaging Orcish army and were easily pushed aside.

In this time, a dominant Human faction emerged, known as the Elmore kingdom. Their claim to be direct descendents of the Elmoreden emperor, whether truth or myth, was widely accepted, for they had the truth of strength and the truth of steel behind their words. The Elmore army clashed with the Orcish army over many terrific battles. The war waged on for many years, costing each side heavily. The armies were evenly matched, for although the Humans outnumbered their enemy, the sheer strength of the mighty Orcish army made for a formidable foe. In the end, however, badly defeated, the Orcs were again driven back to their own lands to bide their time and plot their vengeance. As for the Dwarves, what few remained were banished from the Human continent into the depths of the Spine Mountains.

With its now diminished military force, the Elmore army finally gained control of all the northern lands and marched south in the quest to reunite the continent under the Elmore flag. But unification of the divided continent was not to be. The Oren, the most powerful of the southern kingdoms, fended off the invading army with their strong magicians and well-trained soldiers, and the Elmore could not match the ferocity of an army out to defend its land.

The various southern kingdoms prospered under the protection of Oren and together began to take the form of a nation. These kingdoms maintained balance amongst themselves, and grew strong and prosperous.

Златната Ера на Елмореден/The Golden Age of Elmoreden

Златната ера на Елмореден дошла след около хиляда години след като бил създаден по време на властването на император Баиум. С велик непреодолим чар и лидерски качества, Баиум създал най-силната армия в историята на кралството. Тази армия пропъдила орките, които имали значително влияние в северната част на Елмор, в тъмните гори по-късно известни като Оркското кралство. В добавка към това армията на Баиум правела постоянни атаки към кралството на Периос и постепенно окупирали южната част на Грация.

В тази година Баиум изгубил интерес от завоевателство и използвал силите на кралството си за да започне строежа на сложна кула издигаща се в небесата.

“Името ми всява страх във всеки ъгъл на континента. Десетки хиляди животи могат да бъдат погубени или спасени за миг само с едно движение на ръката ми. Моята сила е неоспорима. Това че мога да притежавам тази сила само за няколко десетилетия не мога да понеса! Не – аз ще придобия безкраен живот от боговете и ще властвам на кралството си завинаги!”

Величествената кула по дизайн на Баиум отнела тридесет години за построяване. Той имал намерението да използва кулата за да се изкачи до покоите на боговете и да придобие тайната на вечния живот. Когато изкачил кулата боговете отказали неговите планове и му казали:

“Дете на низши хора и ти самият низш човеко. Усмеляваш се да петниш нашият дом на цената на безкрайният ти живот? Нищо ли не научи от урока даден на гигантите? Много добре, ако безкраен живот е това което желаеш ние ще удовлетворим твоето желание. НО ти никога няма да напусне кулата си.”

Донесъл гнева на боговете върху собствената си глава, Баиум бил затворен за цяла вечност на върха на кулата си. След внезапното изчезване на императора яростна битка започнала между членовете на кралското семейство тъй като всеки един от тях искал трона за себе си. Множество аристократи също видели възможността да се възкачат на трона, зарязвайки кралстово на Елмореден обгърнато от вътрешен конфликт. Цената и силите които били необходими за построяването на кулата отслабили кралството. И като се добавел конфликта над свободният трон това станало последната капка в препълнена чаша. Блестящото кралство Елмореден, властващо над континента в продължение на повече от хиляда години започнало да пропада. В близките двадесет години кралството било в развалини.

The golden age of Elmoreden came about a thousand years after its establishment, during the reign of Emperor Baium. With great charisma and leadership skills, Baium created the strongest army in the history of the kingdom. This army drove the orcs, who had considerable influence in the northern parts of Elmore, into the black woods, known later as the Orc Kingdom. In addition, Baium’s army led repeated attacks against the kingdom of Perios, and eventually occupied the southern parts of Gracia.

In his later years, Baium lost interest in conquests and used his kingdom’s forces to begin construction of an elaborate tower rising into the clouds.

„My name inspires fear in every corner of the continent. Tens of thousands of lives can be lost or saved by the movement of my hand. My power is absolute. That I can only have this power for a few decades, I cannot bear! No — I shall obtain everlasting life from the gods and rule my kingdom forever!“

The magnificent tower of Baium’s design took thirty years to construct. He intended to use the tower to climb to the residence of the gods and obtain the secret of everlasting life. When he climbed the tower, the gods objected to his plans and gave him this response:

„Child of lowly humans, and a lowly human yourself: You dare to soil our abode for your own everlasting life? Have you learned nothing from the lesson of the giants? Very well, if eternal life is what you desire, we shall grant you your request. But you shall never leave your tower.“

Having brought the fury of the gods upon himself, Baium was trapped for all eternity at the top of his tower. After the sudden disappearance of the emperor, a fierce competition broke out among members of the royal family as each vied for ascension to the throne. Numerous aristocrats also seized the opportunity to stake their claim to the throne, leaving the entire kingdom of Elmoreden enmeshed in internal conflict. The costs and labor requirements for construction of the tower had already weakened the kingdom. The added conflict and backbiting over the vacant throne was the last straw. The resplendent kingdom of Elmoreden, powerful on the continent for more than a thousand years fell into rapid decline. Within a mere twenty years, the kingdom was in shambles.

Историята на Тъмните Елфи/The story of the Dark Elves.

Голяма промяна станала в Елфските гори по-времето на предишната ми история. След като изгубили котрола над континента, Елфите постепенно изгубили увереността си. Всички елфи загубили амбицията си да властват на земята и се привързали към спокойният си живот в горите.

Имало група, известна като Кафяви Елфи, които не били доволни от удовлетвореността на останалите елфи. Обвзети от силна амбиция те настоявали, че битката срещу хората трябва да продължи – дори и това да означава, че трябва да прибегнат до забранена черна магия. Но това предложение било посрещнато с голямо неодобрение от другите елфи.

По това време един човек се появил между Кафявите Елфи и приближавайки техният лидер казал:

„Кралю на Кафявите Елфи – вие желаете сила. Но слабите Дървесни Елфи и техните поддръжници се страхуват да не получите силата, която желаете. Те само се притесняват дали ще ги атакувате или да докарате големи проблеми като провокирате хората. Точно тези слаби мисли са създали слабостта в Елфската раса.“

Лидерът на Кафявите Елфи отговорил предпазливо „Кои си ти човешки магьоснико? Каква е целта ти?“

Името ми е Даспарион и аз съм прост магьосник. Но аз притежавам силата, която вие желаете. Мога да ви помогна да изпълните желанията си и в замяна вие трябва да ми дадете това което желая аз.“

„Това което ти желаеш? И какво е то?“

„Вашата младост. Тайната на вечния живот.“ – Лека усмивка докоснала крайчеца на устата на Даспарион.  – „Въпреки че съм умел в използването на магия аз съм прост човек и моя живот не може да надмине повече от сто години. Та, Кралю на Кафявите Елфите, какво е вашето решение? Ние можем да си помогнем да получим това което желаем.“

Подмамени от силата на черната магия, която Даспарион притежавал, Кафявите Елфи приели предложението му и научили тъмните изкуства под негов надзор. Даспарион получил знанията за безсмъртие и напуснал горите доволен.

След като научили за това Елфите прогонили Кафявите Елфи, които изоставили Айнхасад и отишли да следват Гран Кайн. Битка се разпалила между всички елфи. Кафявите Елфи, работейки по план измислен от Даспарион, използвали смъртоносни магий, за да унищожат Дървесните Елфи. Но Дървесните Елфи с последният си дъх поставили проклятие върху Кафявите Елфи. Проклятието накарало всички растения в гората им да изгният и така Кафявите Елфи станали раса на тъмнината. След това Кафявите Елфи били познати като Тъмни Елфи.

Това е историята на моята раса. И в крайна сметка Елфите са слаби поради факта, че ги е страх да минат една крачка, която ще им донесе повече сила. Ако бяха използвали тъмна магия, при битката с хората може би щяха да ги победят.

Забележка: Картинката принадлежи на Darsain от Hindemith.

A great change occurred in the Elven woods around this time. Having lost control of the continent to the Humans, the Elves gradually lost their confidence. They all but forgot their ambition to rule the land and became content with their peaceful lives in the woods.

There was a group known as Brown Elves who were dissatisfied with the complacency of the Elves. Possessed of a strong ambitious streak, they insisted that battle with the Humans must continue – even if it meant the use of banned black magic. However, this stance met with violent opposition from the other Elves.

During this time, a Human magician appeared among the Brown Elves and, approaching their leader, spoke.

„King of the Brown Elves – you desire power. But the weak Tree Elves and their supporters fear you attaining the great power you deserve. They only worry about whether you will attack them or bring on even greater plague by provoking the Humans. It is those weak thoughts that have created the current weakness in the Elven race.“

The Brown Elven leader responded warily, „Who are you, Human magician? What goal do you have to fool us?“

„My name is Dasparion and I am a mere magician. But I possess the strength that you desire. I can help you acquire your ambitions in return you must give to me that which I desire.“

„That which you desire? And what may that be?“

„Your youth. The secret to eternal life.“ A slight smile touched the corners of Dasparion’s mouth. „Though I may be skilled in magic, I am still Human and my lifespan is not even one hundred years. So, King of the Brown Elves, what is your decision? We can help each other attain what we desire.“

Seduced by the powers of the black magic that Dasparion possessed, the Brown Elves accepted his proposition and learned the dark arts under his tutelage. Dasparion in turn acquired the knowledge of immortality and left the woods satisfied.

Learning of these events, the Elves banished the Brown Elves, who had abandoned Einhasad and came to follow Gran Kain. A battle ensued among all Elves. The Brown Elves, acting on a plot of Dasparion’s, used a deadly spell to annihilate the Tree Elves. But the Tree Elves, with their dying breath, laid a curse upon the Brown Elves. The curse rotted the woods of the Brown Elves and they became a race of darkness. Thereafter, Brown Elves were known as Dark Elves.

So this is the story of my race. And in the end Elves are a weak because of the fact they are scared to make that little step in the right direction which will help them attain power. If they used dark magic in the fight against humans they might have won.

Note: The picture belongs to Darsain of Hindemith.

Кулата Слонова Кост/The Ivory Tower

Кралството на Елмореден е било дом на кулата Слонова Кост – институция за учене на магия. Магьосниците работещи в кулата се мъчели да възстановят, изучат и подобрят магията на гигантите. Магическите сили на учените от кулата били велики и по едно време имали толкова влияние, колкото и императора на Елмореден.

Един от учените в кулата бил Белет, най-силният магьосник от всички и един от най-великите гений, които са се разхождали по земята. Той бил обсебен от магията на гигантите и успял да получи почти всички техни умения и сили. Но силата на гигантите била прокълната сила неподходяща за хората и тъй като Белет я получил неговата амбиция и жажда за власт била голяма. Предчувстващи нещо кралството и маговете от кулата Слонова Кост обединили силите си и се отървали от Белет сами. Но Белет имат невероятни сили и умения в тъмните изкуства.

Накрая магьосниците от кулата Слонова Кост използвали забранена черна магия, за да успеят да подтиснат силите на Белет достатъчно, че да го заловят и успели да запечатат Белет в подземните тъмници на кулата. Въпреки рицарите и магьосниците, които пазели печата Белет успял да го развали и избяга. Той избягал на острова Хелбаунд, за да възстанови силите си и да продължи с амбицията си да завладее света.

Черната магия използвана, за да заловят Белет имала един продължителен ефект. Южната част от региона сега познат като Глудио бил унищожен от черната магия и много хора били убити когато магиите били направени. Кралството преписало това на Белет и разпространило, че Белет е дявол сред хората.

The kingdom of Elmoreden was home to the Ivory Tower, an institution for learning magic. The mages working within the Ivory Tower labored to recover, study, and improve upon the magic of the ancient giants. The magical prowess of the tower’s scholars was great, and at one time their influence in the kingdom was near that of the Elmoreden emperor.

Among those from the Ivory Tower was Beleth, the strongest mage of all and one of the greatest geniuses to ever walk the earth. He became obsessed with the magic of the giants and managed to acquire nearly all of their strengths. But the power of the giants was a cursed power unfit for humans, and having attained it, Beleth’s ambition and thirst for control grew rampant. Alarmed, the kingdom and the mages of the Ivory Tower combined forces to rid themselves of Beleth. But Beleth held extreme strength and power in the dark arts.

Finally, the Ivory Tower magicians used forbidden black magic to succeed in suppressing Beleth’s powers just enough to trap and seal him in the dungeons below the tower. Yet despite the knights and magician’s guarding the seal, Beleth succeeded in breaking the seal and escaping. He fled to Hellbound Island to recover his strength and continue in his ambition to conquer the land.

The black magic cast to trap Beleth had another lasting effect. The southern portions of the region now known as Gludio were laid waste by the black magic, and many humans were killed when the spells were cast. The kingdom blamed this on Beleth and spread the word that Beleth was a devil among men.

Пренаписването на историята/History rewriten

По време на дългите битки между орките и елфите, хората започнали да оформят примитивни кралства в редиците си. Главната група била съставена от клана Атена и човеци с големи умения в магията. Те защитавали собствените си редици с магията, поддържали реда чрез заплахи, и от време на време взимали участие в малки или големи битки.

Редът бил установен бързо когато лидера на Атена Шуниман обединил регионите познати в сегашно време като Аден и Елмор. Той нарекъл кралството си Елмореден и се самовъздигнал като император. Короната от дървени клони, която украсявала челата на неговите предци, се превърнала в златна корона украсена с красиви диаманти. Той бил познат като присъствие равно на това на боговете в разказите на своите последователи.

Император Шуниман се притеснявал от човешките ограничения на живота. Фактът, че Гран Кейн, богът на смъртта и унищожението, бил техният създател дало на хората комплекс за малоценност. В добавка към това били историите, че те били създадени от останките от другите раси. Това било дълбоко унижение за новите владетели на земята. За новото си царство им трябвал нов мит, нова история, която да докаже техният благороден произход.

Постепенно и чрез религиозна реформа в големи мащаби, Шуниман направил Айнхасад богиня на човеците вместо Гран Кейн. Митовете и историята били променени и тези, които използвали тъмна магия и тези, които почитали Гран Кейн били преследвани. Религиозната реформа продължила с поколения и в последствие всички човеци вярвали, че Айнхасад – богинята на доброто – била тяхна създателка и, че Гран Кейн бил просто богът на злото. Когато Кейн научил за това го приел през смях.

“Дори и да не ме почитат аз няма да се ядосам. Но глупави човеци, както и да се опитвате да закриете небето с ръцете си – то наистина ли става по-малко от захвата ви?”

Докато император Шуниман и кралството на Елмореден се разраствали и просперирали, регионът на Грациа, от другата страна на морето, все още бил разклащан от вълнение. Географията на Грациа била много променлива и опасна. И докато множество човешки групи се биели за контрол, нито една сила не се издигнала да ги обедини. Малки кралства се появили по картата, вземайки малки парцелчета земя и извършвайки малки сборичквания и големи битки се опитвали да доминират.

Денят, в който силните армии на Елмореден нахлули в острова през западния морски мост дошъл. Кралствата на Грациа били принудени да се съюзят, за да се защитят. Множество от аристократите и кралските семейства били избити в процеса. Оцелялата аристокрация разраснала силите си. В крайна сметка настъплението на Елмореден било отблъснато, но въпреки това то спомогнало за създаването на основата на едно обединено кралство на Грациа. Това кралство било наречено Периос.

След това Периос и Елмореден били заключени в непрестанна битка за доминиране. Елмореден, които пръв установил обединено кралство и притежавал велика военна сила, била по-висша. Но Периос имал своите предимства. Първо – морето разделящо двете кралства ограничавало пътищата за атака на Елмореден. Второ – много важен факт е, че хората на Периос притежавали много мощни реликви оставени от гигантите, който можели да бъдат използвани в битка.

Дори и със своите умопомрачаващи сили, армиите на Елмореден не могли да завземат кралството на Периос.

During the long battles against the orcs and elves, the humans began to form primitive kingdoms among their numbers. The central group was composed of the Athena clan and humans skilled in magic. They protected their numbers with their power, kept order through threats, and occasionally became involved in small and large battles.

Order was resolved quickly when the Athena leader, Shuniman, united the regions currently known as Aden and Elmore. He called his kingdom Elmoreden and enthroned himself as emperor. The tree branch crown adorning the brow of his ancestors became a gold crown with glittering jewels to set upon his brow. He became known as a presence nearly equal to the gods in the lore of his followers.

Emperor Shuniman worried over the life limitation of the humans. The fact that Gran Kain, god of death and destruction, was their creator gave the humans an inferiority complex. Additionally, the tales that they were created from the leftovers of other races was deeply humiliating to these new rulers of the land. For their new kingdom, they needed a new myth; a new history that would prove them noble beings.

Eventually, and through large-scale religious reform, Shuniman made Einhasad the goddess of humans instead of Gran Kain. Myth and history were changed and those practicing black magic, as well as the followers of Gran Kain, were persecuted. The religious reform continued for generations and eventually all humans believed that Einhasad, the goddess of good, was their creator and Gran Kain was simply the god of evil. When learning of this, Gran Kain laughed in acceptance.

„Even if they do not serve me, I will not be angered. But foolish humans, no matter how you try to cover the sky with your hands — is the sky truly smaller than your grasp?“

While Emperor Shuniman and the Elmoreden kingdom grew and prospered, the Gracia region across the sea still rumbled with turmoil. The geography of Gracia was varied and dangerous and while many human groups battled for control, no strong power had emerged to unify the government. Small kingdoms dotted the landscape, claiming parcels of land as their own and conducting minor skirmishes and greater battles as they struggled for dominance.

The day came when Elmoreden’s strong army invaded the land through the western sea bridge and the kingdoms of Gracia were forced to ally in their own defense. Much of the land’s royalty and aristocracy were slain in the process. The surviving aristocracy grew in power. In the end, the Elmoreden invasion was repelled, yet it served to create a foundation for a unified kingdom of Gracia. This kingdom was named Perios.

Thereafter, Perios and Elmoreden became locked in an ongoing struggle for domination. Elmoreden, which had first established a unified kingdom and possessed great military power, was far superior. But Perios had advantages of its own. First, the sea separating the kingdoms limited Elmoreden’s pathways to attack. Also of great importance, the people of Perios possessed powerful relics left behind by the giants that could be used to their military advantage.

Even with their overwhelming might, in the end the military of the Elmoreden kingdom could not conquer Perios.

Победата на хората/ The Victory of Humans

Човешко-елфическия съюз постепенно започнал да надделява над Орките. След като равновесието в битката започнало да се обръща към съюза, джуджетата прехвърлили силите си от орките и започнали да създават бойни материали за човеците. С по-силните доспехи и по-острите оръжия на джуджетата, човеците могли да победят оркската армия без помощта на силите на Елфите.

Елфите постепенно започнали да се притесняват дори и при увеличения брой победи на съюза. Те усещали, че човешката сила става все по-голяма и излизала извън контрол. Но не позволили притесненията им да прераснат в страх, защото не могли да си представят как най-низшите същества от всички – човешката измет – може да замисли революция. И при последната победа над орките, която е вече в полезрението им, елфите нямали време да задълбават в притеснения по човеците. Хората продължили да изучават по-висши форми на магия и в крайна сметка войната завършила с победа за Човешко-елфическия съюз. Орките били принудени да подпишат унизителен мирен договор и бързо избягали към безопасността на техните убежища в северните части на Елмор.

Лидерът на орките се смеел докато се подготвял за потегляне, “Глупави елфи. Тази победа не е ваша, а е на мръсните хора. Как предлагате да контролирате тези чудовища, който създадохте?”

Елфите осъзнали, че думите му били верни. Сега Елфите имали друга заплаха – Човеците. Но след дългата битка те били твърде изморени и слаби за да се бият. В контраст на това човеците със своите нови познания в магията били силни. И така човеците се издигнали над елфите.

Твърде късно елфите осъзнали, че взели под крилото си децата на драконите. Яростна битка на магия срещу магия отново разтресла земята. Но елфите били твърде слаби да подтиснат силите на човеците. Те бавно били избутани дотолкова, че били принудени да избягат към безопасността на своята гора. От своята сигурна позиция те се подготвяли за последния сблъсък срещу човеците. Елфската магия била най-силна в тези гори и те искали да експлоатират точно това си предимство, за да достигнат победа.

Елфите прокопали дълбоки тъмници където бързо проехтяло удрянето на мечове и виковете на битката. Но крайните победители на 3-месечната обсада били човеците. Нито елфската гордост, нито магическите способности на елфските гори, дори и по-добрата магия на елфите не могли да издържат срещу непрестанния поток от човешки армии. Елфите дали големи жертви и в крайна сметка избягали дълбоко в горите. Докато бягали те създали силни магически бариери около горите си, за да възпрат влизането на човеци или други раси.

И така човеците станали новите владетели на цялата земя.

Не е ли иронично, че най-низшите същества от всички, човеците, в крайна сметка завладели света? Но това е резултата от човешката воля. Дори и боговете не могли да си представят, че хората някога щели да станат владетели на земята.

Следващият път ще ви разкажа историята на най-великото човешко кралство, което някога съществувало. Тази история разказва как хората поели по същият път, по които тръгнали и гигантите.

The human-elf alliance gradually began to overtake the orcs. As the tides of battle turned in favor of the alliance, the dwarves shifted allegiance from the orcs and began to craft battle supplies for the humans. With the stronger armor and sharp dwarven weapons, the humans could now defeat the orc army without the aid of elven forces.

The elves grew uneasy, even as the alliance victories grew in number. They could sense the humans growing stronger and beyond their control. Yet the elves did not allow their uneasiness to grow to concern, for they could not imagine that the lowliest of them all – the human trash – could conceive a revolution. And with final victory over the orcs within reach, the elves had no time to dwell on worries of the humans. The humans continued to learn higher forms of magic, and eventually the war ended with the victory of the human-elf alliance. The orcs were forced to sign a humiliating peace treaty and quickly retreated to the safety of their lairs in the northern parts of Elmore.

The leader of the orcs laughed as he departed, „Foolish elves. This victory is not yours, but that of the dirty humans. How do you propose to control these monsters of your creation?“

True to his bitter words, the elves now faced a new threat – the humans. But after the long battle, the elves were left too weary and weak to fight. In contrast, the humans with their new powers of magic, were strong. And thus, the humans rose up against the elves.

Too late, the elves realized they had taken under their wings the offspring of dragons. A fierce battle of magic versus magic once again shook the land. But the elves were too weak to suppress the forces of the humans. The elves were slowly pushed back until they were forced to retreat to the safety of their forest. From their secure position, they prepared for the final clash against the humans. Elven magic was strongest in these woods and they sought to use this advantage to victory.

The elves dug deep dungeons that quickly echoed with the clanging of swords and shouts of battle. But the ultimate victors in the three-month siege were the humans. Neither elven pride, nor the magical powers of the elven woods, nor even the superior magic of the elves could stand against the endless stream of human armies. The elves suffered great damage and eventually escaped deep into the forest. In retreat, they cast strong barriers around their woods to prevent the trespassing of humans and other races.
And thus, humans became the conquerors of all the land.

Is it not ironic that the lowest creatures of all, the humans, ultimately attained ownership of the land? But that is the result of human will. Even the gods did not imagine that humans would ever become rulers of the earth.

Next time, I will tell you the tale of the most brilliant human kingdom that ever existed. This is the story of the humans who walked the same path as the giants.

Хората набират нови сили/ The uprise of humans

Без помощта на реалистичните Джуджета и неутралните Артейас, Елфите останали сами да се бият срещу Орките. Оставени да оплакват съдбата си те били изненадани от появата на странник измежду редиците им. Странника коленичил пред Елфския крал, който се навел близко само за да открие, че странника бил представител на Хората. Странника носел корона направена от клони на дървета.
“Какво има предводителю на нисши хора?” попитал Елфския крал. “Да не си дошъл  да се присмиваш на нашата беда?”
Човекът поклонил глава и казал – “Не мъдри, кралю. Ние идваме да видим дали нашите немощни сили могат да са ви от полза.”
Елфите ликували, въпреки че Човеците били глуповати и слаби, техния голям брой можел и да бъде полезен в битка.
“Много похвално от твоя страна, Човешки кралю.” – казал Елфския крал – “Незначителни същества може и да сте, но вашата отдаденост и готовност да пожертвате живота си за нас е достойна за възхищение. Отидете в битка за победа и вие ще получите правото да сте точно под елфите в нашата нова йерархия.”
Човешкият крал се поклонил дълбоко пред Елфския крал, след което вдигнал глава заставайки лице в лице с Елфския си колега. “Благородни ми Елфски кралю,” – казал той -, “ние човеците имаме само едно желание което представяме пред вас преди да отидем в битка за величествената победа на Елфската раса. Нашите сили са слаби. Нашите зъби не могат да одраскат кожата на Орките, нашите нокти са безполезни срещу техните мускули. Умоляваме ви, дайте ни силата да се изправим срещу тях. Научете ни на вашата магия.”
Това дръзко предложение оставило елфите шокирани и ядосани. Да научат човеците на магия? Никога! Елфите започнали да рецитират магии, с които да превърнат човеците в купчина прах, но Елфската предводителка Веора се намесила. Тя чувствала, че тяхното желание не било заплаха и, че то трябва да бъде уважено. Човеците били много слаби и било съмнително, че ще успеят да победят Орките без помощ. А с техните посредствени умове те не представлявали заплаха, дори и да научат магията. И така тя се противопоставила на другите елфи – действие, което по-късно ще и коства живота.
Човеците бързо усвоили начините на магията, учейки по-бързо от колкото Елфите предвидили. Човешките тела, не толкова силни колкото оркските, все пак били подсилени чрез постоянен труд и след битки помежду им. Те били сръчни с ръцете си и могли да ползват оръжия доста добре и на всичкото отгоре редиците им били огромни и внушителни. За кратко време Човешката армия станала сила, която не бива да се подценява.

Turned down by the pragmatic Dwarves and neutral Arteias, the Elves were left with no allies to wage war against the orcs. Left to bemoan their fate, the Elves were surprised by the appearance of a stranger among their ranks. The stranger knelt before the Elven king, who peered closer to discover the stranger was a representative of the Humans. The stranger wore a crown made of tree branches.

„What is it, leader of the lowly humans?“ the Elven king asked. „Do you come to mock our plight?“
The Human bowed his head and spoke, „No, wise king. We come to see if our feeble forces may be of any assistance.“
The Elves rejoiced, for though the humans were foolish and weak, their great numbers could be of help in battle.
„Very commendable of you, Human king,“ the Elven king acquiesced. „Insignificant beings you may be, but your devoted loyalty and willingness to sacrifice your lives for us is admirable. Go forth in battle to victory and you shall gain standing directly beneath the elves.“
The Human king bowed deep before the Elven king, then lifted his head, facing his Elven counterpart. „Most noble Elven king,“ he spoke, „We Humans have but one request to make before we battle for the glorious victory of the Elven race. Our powers are too weak. Our teeth cannot even scratch the skin of the Orcs and our nails are useless against their muscles. We beg of you, grant us the power to stand against them. Teach us the knowledge of your magic.“
This bold proposition left the elves shocked and infuriated. Teach magic to humans? Never! They gestured, invoking the spells to turn the human to a heap of ashes, but the Elven leader Veora interceded. She felt the request was no threat and should be honored. The Humans were too weak, and it would be doubtful that they could beat the Orcs without help. And with their inferior minds, the humans would be no threat were they even able to learn magic. And thus she made a stand that would later cost her life.
The Humans quickly absorbed the ways of magic, learning much faster than the Elves had anticipated. The Human bodies, though not as strong as those of Orcs, had been strengthened through constant labor and infighting among their kind. They were adept with their hands and could skillfully wield weaponry, and more than anything else, their numbers were huge and impressive. In a short amount of time, the Human army became a formidable force.

Падението на елфите/ The demise of the elves.

Голяма бъркотия станала след внезапното изчезване на гигантите. Свикнали с властта им елфите, орките, джуджетата и хората били изправени пред суровата истина, че са оставени да се оправят сами. На всичкото отгоре светът, които обичали бил опустошен след удара на Чукът на Отчаянието. Мнозина умряли при бедствията докарани от Айнхасад, а още много умрели при последвалите объркване и хаос. Расите по света се молили на боговете за спасение, но боговете не отговаряли.
Първи да поемат контрол над ситуацията били елфите, тъй като те били расата отговорна за политиката по времето на гигантите. Елфите успели да обединят расите и продължили с живота си. Но с течение на времето станало очевидно, че елфите нямали същите качества, за да властват, каквито имали гигантите. Първи да се изправят срещу елфите били орките.
“Елфите да не би да са по-силни от нас? НЕ! Имат ли елфите право да властват над нас? НЕ! Не може да понасяме тези, които са по-слаби от нас да са над нас!”
Военната мощ на орките била силна и тъй като елфите живеели в мир не били пречка пред гордите и безстрашни орки. По-голямата част от континента станал оркска територия за нула време и елфите били избутани до един ъгъл на континента. Там те потърсили помощта на джуджетата, които със своите по-добри оръжия и повече пари, биха могли да се опълчат срещу орките.
“Раса на земята, елате на наша помощ. Яростните оркски хорди ни преследват с тяхната брутална сила. Елате, нека се обединим и се изправим срещу тях заедно.”
Но джуджетата хладнокръвно отказали да дадат помощ на елфите. В техните очи светът се обърнал в полза за орките. Нямало причина реалистичните джуджета да се обединяват със слабите. Елфите били ядосани, но не могли да разубедят джуджета.
Тогава елфите се обърнали към расата на вятъра – артейас. Техните разузнавателни умения и въздушни атаки биха били достатъчна помощ, за да могат да триумфират над орките. Елфска делегация отишла до края на света, за да търсят помощта на артейас.
“Раса на вятъра, елате да ни помогнете! Варварските орки ни подтискат със своята чиста сила. Нека се обединим и да ги покажем, че действията им са глупави!”
Но както винаги артейас не били заинтересовани от политиката или войните на земята. Те решени да не заемат страна и се скрили още по-дълбоко във вътрешността на континента. Елфите се отчаяли.
“В крайна сметка никой не желае да ни помогне! Това ли е края на нашият вид? Мръсните орки ли ще завладеят света и ще си присвоят всички богатства?

The world fell into great turmoil following the sudden disappearance of the giants. Accustomed to the rule of the giants, the elves, orcs, dwarves and humans were faced with the harsh reality of fending for themselves. On top of this frightening new change, the world in which they lived lay ravaged with the strike of the Hammer of Despair. Many died during the disasters wrought by Einhasad, and many more died in the ensuing confusion and chaos. The races of the earth pleaded fervently to the gods for salvation, but the gods did not answer.
First to take control of the situation were the elves, as they were the race responsible for politics during the time of the giants. The elves were successful in unifying the races and continued on with their lives. But as time passed, it became apparent that the elves did not have the same capabilities to rule that the giants had. The first to stand against the elves were the orcs.
„Are the elves stronger than we? No! Do the elves have the right to rule over us? No! We cannot bear that those who are weaker than we dare to stand above us!“
The military might of the orcs was powerful and, having lived only in peace, the elves were no match for the proud and fearless orcs. The majority of the land became orc territory in an instant and the elves were driven to a corner of the continent. There the elves sought aid from the dwarves who, with their great wealth and superior weapons, would stand a chance against the orcs.
„Race of the earth,“ the elves cried, „Come to our aid. The violent orc hordes persecute us with their sheer might. Come — let us fight them together.“
But the dwarves coldly refused to aid the elves. To their eyes, the world had turned in favor of the orcs. There was no reason for the pragmatic dwarves to side with the weak. The elves were enraged, but could not sway their decision.
The elves decided to seek help from the race of the wind – the arteias. Their reconnaissance skills and aerial attacks would be sufficient aid for the elves to triumph over the orcs. An elven delegation traveled to the ends of the earth to seek the help of the arteias.
„Race of the wind, come to our aid! The barbarian orcs are oppressing us with their sheer might. Let us join together and teach them their foolishness!“
But, as always, the arteias were not interested in the politics or wars of the earth. They determined to take neither side and hid themselves deeper in the inlands. The elves despaired.
„Alas, no one will aid us! Is this the end of our kind? Are the filthy orcs to take over the lands and claim every glory and wealth as their own?“